Чтение онлайн

— Вие трябва да сте сестрата.

— Ребека Нормен — промърмори тя и му подаде ръка.

Но вместо поздрав мъжът извади чифт тънки очила за четене от джоба на жилетката, постави ги с тържествено движение на върха на носа си и отвори папката с документи.

— … каза, че тя е работила за Фирмата, Рунеберг?

— Чисто формално тя все още го прави, Стигсон — отвърна бившият и шеф с раболепен тон, който и беше съвсем непознат. — Нормен е в отпуск до края на годината, после трябва да реши какво предпочита: Службата за сигурност или бизнеса… — Рунеберг пробва да се усмихне, но изражението на другия мъж не трепна.

— Разбирам… — Стигсон завъртя глава и погледна към Ребека над ръба на очилата си. — Тъй като все още си назначена в Службата за сигурност, Нормен, в сила са клаузите за поверителност и секретност, които си подписала, когато си постъпила тук. Негова сестра или не, всичко, което чуеш тук, е тайно и е абсолютно забранено да се разпространява, разбрано ли е?!

— Да — кимна тя. — Естествено — добави после, след като първоначалният и отговор изглежда не го задоволи. — И за какво става дума…

От другата страна на прозореца изведнъж се отвори врата и двама души, мъж и жена, също облечени в тъмни костюми, влязоха в стаята. Няколко секунди всичко там вътре беше неподвижно. После Хенке отвори очи.

Той вдигна глава, изправи се на стола и се протегна бавно и театрално, като че току-що се беше събудил. После каза нещо, което тя не чу през стъклото, и за няколко секунди бе обзета от импулс да нахълта в стаята за разпит и да го зашлеви.

Дрезгавият глас на Стигсон я наведе на други мисли.

— Брат ти е заподозрян в заговор, или подготовка за тежко терористично престъпление.

— И така, Хенрик, както казахме по-рано, значи ти си планирал и евентуално предприел известни приготовления за престъпление, целящо сериозно да дестабилизира или навреди на основополагащите политически, конституционни или социални структури на страната — каза разпитващата — тъмнокоса късо подстригана жена някъде около началото на четиридесетте, втренчила очи в него.

Но HP почти не и обърна внимание. Уморената му глава продължаваше да се бори с опитите да подреди случващото се. В едно нещо поне беше сигурен. За разлика от преди две години, когато си мислеше, че са го заловили, а всъщност се беше вързал на гигантски номер, сега всяка малка подробност си беше на мястото през целия път, още от нахълтването на спецчастите в апартамента му чак до мириса на загоряло от разтворимото кафе в кафявата пластмасова чаша на масата пред него. Всичко изглеждаше автентично. И по всяка вероятност такова си беше. Което в такъв случай означаваше…?

Темата е теории на конспирацията, а ето го и въпроса за хиляда крони 6 …

— Ммм… — измънка той, защото очевидно се очакваше да каже нещо. Затвори очи и разтърка слепоочията си, за да си осигури малко време за размисъл. За какво, по дяволите, говореше вещицата? Да дестабилизира политическото квоказатая?

— Както казах вече поне десет пъти, искам на разпита да присъства адвокат — промърмори той.

Жената, която се казваше Руслунд или Русквист, или нещо такова, размени бърз поглед с колегата си.

— Да, разбрахме това, Хенрик — каза полицаят, чието име HP вече беше забравил. — Но си мислехме да отметнем някои формалности, докато адвокатът ти се появи. А той ще се появи, нали? Все пак чакаме от няколко часа. На колко бюра позвъни? — той наклони глава и се усмихна по начин, който не можеше да бъде разбран погрешно.

— Естествено, че ще се появи… — измърмори HP.

— Ами добре тогава, какво ще кажеш така или иначе да започнем малко по малко?

— За да си спестим всички малко време — добави полицаят, усмихвайки се отново, — Или може би искаш да позвъниш на някого другиго? Някой близък…?

— Не! — отряза HP малко прекалено високо, като същевременно изправи тяло.

Забеляза погледите им. Беше решил да го играе cool, ама майната му…

— Имам цялото време на света и не мисля да кажа нещо, преди да съм получил адвокат — каза той толкова овладяно, колкото успя, вперил поглед надолу в масата.

— Ама моля — вие си говорете… — каза той след няколко секунди главно за да запълни потискащата тишина.

— Добро предложение, Хенрик — мъжът полицай, чието име HP продължаваше да не може да си спомни, издърпа един стол и седна. От единия джоб на сакото си извади малък цифров магнетофон, който постави на масата между тях.

— Разпит с Хенрик Петершон, наричан HP, трети юни, 15:13 часа. Присъстват полицейски инспектори Русвал и…

— … Хелстрьом.

Стигсон беше натиснал едно копче до стъклото и изведнъж гласът на разпитващия се понесе от високоговорителите.

— И какво точно се предполага, че е направил Хенке? — каза Ребека не на някого конкретно, докато Хелстрьом там, вътре, продължаваше да говори на магнетофона.

Тя се опита да прозвучи спокойно, като че не се притесняваше твърде много от отговора.

— Имаме данни, според които брат ти планира някакъв вид атентат срещу държавното управление вероятно във връзка със сватбата на принцесата…

— Шегуваш се! — не успя да се сдържи и избухна тя.

Стигсон я изгледа кратко и Ребека прехапа език. Естествено, всичко това беше просто един голям practical joke, СЕПО бяха известни с чувството си за хумор, а този Стигсон беше същински комик…

Стегни се, по дяволите, Нормен!

Грешка — очевидно ставаше дума за някаква гигантска грешка. Трябва да са объркали Хенке с някого другиго, омешали са информацията и са разбили вратата на грешен апартамент. Далеч нямаше да е първият път…

— Освен това имаме данни, според които този тип престъпна дейност не е чужда на брат ти…

— Имаш предвид онова с Даг — отряза тя. — Всъщност не беше по вина на Хенке, той просто се опитваше да ме защити. Освен това са минали почти петнайсет години оттогава…

Стигсон поклати глава.

— Не, не историята, при която партньорът ти е загубил живота си, макар че тази случка също е от известен интерес за цялостната картина… Става дума за нещо друго. Погледни сама и ще видиш.

Той посочи към стаята за разпит, където един от полицаите тъкмо беше включил проектор. На стената се появи клатещо се видео от ръчна камера — синьо небе и няколко тъмни фасади. После разпръснати корони на дървета, а под тях редица открити кафенета. Минаха няколко секунди, докато тя разпознае мястото. „Кунгстредгорден“, или по-точно „Кунгстредгордсгатан“ 7 . На заден фон се чуваше все по-силен шум, който тя първоначално не можа да идентифицира. Но впоследствие със засилването на звука изведнъж разбра какво представляваше. Конски копита… Множество конски копита, удрящи се в асфалта. Когато кралският кортеж влезе в кадър, тя внезапно усети как потръпва…